Обичам да чета блогове. Понякога се натъквам на неочаквани перли.
Например, видял човекът реклама, призоваваща го да напише роман. На
всичкото отгоре му обещала, че този роман ще спечели Нобелова награда.
Стига само да грабне молива и да почне. Нищо работа за един блогър. И
човекът прописал - живописно разказва нелепа до припадък случка. Накрая
мимоходом споменава за случайната муза, вдъхновила го да хване перото -
за въпросната реклама.
Като си помисля, с този стил, ако вземе
да напише роман (вместо да си губи времето с това блогърстване), като
нищо може да стигне и до Нобел. Но той си знае най-добре.
Друг
блогър пък написал врели-некипели. Да се чудиш как е улучвал
клавиатурата след n-тата чашка. Но пък после се получил един тред!...
такъв шедьовър на мисълта, такива дълбини на екзистенциално обобщение,
че дъхът ти секва.
Пък някои разправят, че на блоговете не може
да се вярва. Тяхна си работа Вярваш в това, което можеш да разбереш.
Или обратното - в това, което не подлежи на разбиране. Все едно.
Recent Comments